Както повечето празници в България, Лазаровден и Цветница са обвързани с древни ритуали и обичаи. Те са се предавали от поколение на поколение и така са се запазили с годините. Днес ще ви разкажем малко повече за тях.
Най–характерният обичай на Лазаровден е т.нар. лазаруване. В него участват млади девойки, които стъпват в моминство. Смятало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее (да се омъжи). Лазарките се събират рано сутринта и започват да обикалят по домовете и пеят на стопаните песни за плодородие и здраве на семейството. Домакините посрещат младите момичета с хляб, праз, лук и сол, плодове и задължително с бели яйца.
Освен кошници за яйцата, две от лазарките носят със себе си и криваци (дебели тояги) – символично по този начин играят мъжка роля. Случва се едната да носи кривак, а другата балтия (брадва) и тя се нарича Лазарова булка. Като влязат в някой двор на къща, двете моми с криваците застават и издигат тоягите, а другите пеят и танцуват. Лазарските песни се изпълняват само на този празник и са предназначени за различните членове на семейството или обществени длъжности-за момата, за домакинът, за булката, за овчаря, за кмета и пр.
Празничният ден завършва в утрото на Цветница, с ритуала “кумичене”. Тогава девойките поставят своя венец или късче хляб на плоско дърво и едновременно пускат предметите по течението на реката. Момичето, чийто венец или кукла изпревари останалите, бива провъзгласена за Кумица на Лазарките, откъдето идва и името на обичая.
Друг ритуал, който изпълняват неомъжените момичета е да съберат и вържат пръстените си с червени конци, след което ги потапят в съд с “мълчана вода”. Домакинята трябва със завързани очи да ги извади като същевременно нарича кой ще е бъдещият жених на девойката, чийто пръстен е изваден. Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.
На този ден в църквата се отслужва празнична молитва. Благославят се върбовите клонки и вярващите ги отнасят в домовете си за здраве. Смята се, че така ще прогонят злото от къщите си. Когато изсъхнат те не трябва да се изхвърлят. Прибират се, като се смята, че помагат при болести. Според предците ни, ако надвисне буря с градоносни облаци, за да се спаси реколтата, трябва да се поставят под камък и всичко ще премине.
Страстната седмица започва от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение.
